Мотото „Преоткритото време“ отбелязва 100 години от смъртта на Марсел Пруст, една от иконите на литературния модернизъм, автор на монументалния роман „По следите на изгубеното време“. „Преоткритото време“ е заглавието на седмия, последен том на тази словесна катедрала, където мъчителните мисли и безсъници на героя намират упование в творческия процес, единствен антидот срещу невъзвратимо еднопосочния времеви ход.
Четирите прочита на субективното усещане за времето са интегрирани в една цялостна визия, в която се откроява знакът за безкрайност, съвпадащ с цифрата 8 и с броя на фестивалното издание. Този знак е и мощна препратка към безкрайната и нестихваща творческа енергия, която великите писатели овладяват, създавайки въображаеми светове, чиито проекции търсим и понякога откриваме в реалността. При Марсел Пруст например границата между живота и литературата е размита, именно затова първата визия изобразява белия лист, символ на всяко изконно начало.
Идеята за „уловеното време“ е вдъхновена от творчеството и философските прозрения на режисьора Андрей Тарковски. Защото голямото кино майсторски манипулира времето и ловко го запечатва на целулоидна лента: „Човекът, който отива на кино, отива там заради времето: изгубеното или пропуснатото, или за онова време, което не е намерил.“ Това е и второто измерение на ключовата визия на фестивала, изразено символично с кинолента.
От друга страна, пясъчният часовник символизира непосилната ефимерност, „лекотата на битието“. Времето, подобно на пясъка, изтича между пръстите ни, преди да сме се наситили на мига… Сам Пруст ни напомня колко често жертваме възможното щастие, поддавайки се на нетърпението да задоволим моментния си порив. Тук на помощ идва идеята, че тъкмо тази бързолетност, тази ограничена възможност за щастие повишава стойността му.
Четвъртото измерение визира космическото време, най-необятното, въпреки това дори ъгълът на падащите лъчи на залязващо или изгряващо слънце е способен да фиксира мига и да му придаде приказния символ на една реалност, преживяна в определено време.
Чрез тази комплексна визия фестивалът защитава идеята, че красотата и съвършенството на една художествена творба или на едно интелектуално постижение не могат да загубят ценността си с времето. Творчеството ни помага да се доближим до другия, да разберем какво вижда той от тази вселена, която – лишена от своите творци, мислители и изобретатели – щеше да бъде също толкова непозната, колкото и лунните пейзажи. Благодарение на изкуството единственият свят, който познаваме, се размножава пред погледа ни в толкова светове, колкото са и оригиналните творци, светове, които са по-различни един от друг дори от планетите, търкалящи се в безкрайността…
Всички тези идеи ще бъдат вложени в една богата, безкомпромисна откъм качество програма, увенчана от церемонията по откриване на 8 октомври в зала 1 на Националния дворец на културата и обещаваща 23 дни кино-литературно безвремие, събрало в себе си 60-те най-добри филмови адаптации на изминалата година!
Осмото издание на Международния кино-литературен фестивал Синелибри ще се проведе в интервала 8-30 октомври в София и още шест града в България: Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Габрово и Стара Загора. Програмата ще се реализира с подкрепата на Столична община, Национален филмов център, съответните общини и със съдействието на множество партньори и съмишленици, които предстои да обявим. Фестивалът е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Официален уебсайт: www.cinelibri.com
