Професионалният читател, литературен ПР, драматург, журналист и модератор на срещите с българските автори, участници в Петия фестивал на българската книга в Брюксел, Кремена Димитрова е част от форума още от самото му създаване.
Завършила е специалност „Културология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „Театрознание“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Била е драматург на редица столични и извънстолични театри, автор е на статии в онлайн и печатни медии, редактор и сценарист, артистичен директор на продуцентска организация, която цели да подпомага независими театрални проекти.
Ето какво сподели Кремена Димитрова за рубриката БГ Свят на БТА веднага след края на петото издание на културния форум:
Как си обяснявате интереса, който предизвика фестивалът, тук, зад граница?
Хората са зажаднели за жив контакт, за истински контакт с авторите, които харесват, и очакват да бъдат провокирани от автори, които не познават. Този фестивал вече разви своя традиция и като че ли успя да си създаде своя публика, която го очаква. И всяка една среща е с предизвестено удоволствие. Така че, интересът е от живия контакт. От хубавите, непринудени разговори, които се получават.
Какво беше Вашето преживяване през тези два дни?
Много вълнуващо, зареждащо и много различно. Всяка една среща с авторите беше много различна. Абсолютно не режисирана. Аз съм човек перфекционист. Винаги много се подготвям за представянията на книги. Освен, че изчитам всички книги, прочитам всички публикации, ревюта. Искам да съм подготвена, но, когато тръгна да водя, винаги импровизирам, според това каква е ситуацията, каква е публиката, какво е настроението днес. Ако днес е 31 градуса, разговорът ще бъде горещ, ако днес има вятър, разговорът ще бъде проветрив. Гледам да съм в крак, с това, което се случва, така че като един жив живот да туптят тези срещи. Мисля, че това се усеща и хората са доволни.
Кога успявате да намерите време да прочетете всичко?
Аз съм професионален читател, освен, че съм страстен читател, и го правя за собствено удоволствие, на мен това ми е работата – да чета книгите, да следя авторите и да поставям нещата в контекст. Така че това е минимумът, който мога да направя, за да мога да говоря подготвено. Никога не ми стига времето. То няма и да стига, защото продължават да излизат още и още книги и аз продължавам да бъда лакома за тях. Аз съм като дете в сладкарница, когато попадна в книжарница. На нощното ми шкафче има над десет книги. Но винаги знам какво ще чета тази вечер.
Българска литература ли преобладава или всякаква?
Всякаква литература има. И не само художествена, а и нехудожествена. Приоритет ми е българската литература, защото съм се посветила на това да й помагам, като я популяризирам чрез подобни срещи.
Тази среща колко подготовка изискваше?
Сърце и нищо повече.
Вие сте част от този фестивал от самото начало. Как се разви той и срещите със сънародниците ни зад граница по-различни ли са от подобни събития в София, в България?
Много по-благодарна публика са, гледат с много повече очаквания. За тях тези срещи са като че ли задочни срещи с България. Защото тези книги са написани на български език, от български автори. В голяма част от тях сюжетите и темите са свързани с българската действителност, а хората зад граница неминуемо страдат от носталгия. За тях тези срещи значат много повече, отколкото срещите в София. И аз ги разбирам.
Сега като се върнете в София как продължават нещата?
Продължавам с недочетените книги, които останаха на заден план, които трябваше да изчакат да се подготвя за този фестивал. Трябва да си ги върна обратно на дневен ред. Ще прочета книгата на Тодор Тодоров „Хагабула“ с огромно нетърпение. Така че, хубави книги ме чакат.
Кажете имената и на други български автори, които не присъстваха тук, но които си струва човек да прочете.
Бих споменала един млад автор, който, може би ще бъде в Брюксел скоро, защото ние го споменахме няколко пъти и вече проявяват любопитство към него. Това е младият дебютант Бюрхан Керим, който взе награда на „Южна пролет“ за дебют в проза, с книгата си „Лавандуловото момче“. Може би Тодор Тодоров, който пък пише много интересна, провокативна философска проза. Много са авторите. Който и да спомена, ще бъде пристрастие.
Кога ще започне подготовката за следващия фестивал?
Веднага.
Какво е първото нещо, с което ще започнете?
Винаги с избора на автори, защото това е свързано с тяхната лична програма и излизането на книги в предстоящата година, защото авторите идват, за да представят последните си книги. Трябва да се направи преглед на това какво е излязло през 2023, за да може да бъде представено през следващата – 2024 година.
По време на форума беше застъпена темата за свободата. Вие я връщахте към авторите, които не беше предвидено да говорят за нея. Каква е Вашата визия за свободата?
Това е много екзистенциален, много личен въпрос. За мен свободата винаги е свързана с отговорността, защото тя е състоянието на избор, възможността за избор. Свободата да избираш кой да бъдеш, с кого да бъдеш, как да бъдеш. А всеки един избор е свързан с отговорността, защото има последствия. Тези последствия не винаги са свързани пряко с теб, понякога са свързани с другите хора, а ти носиш отговорност за тях. Така че, за мен свободата е избор и защитата на този избор. Ти трябва да стоиш зад този избор. Не можеш днес да кажеш едно, утре да се отречеш от него. БТА
