Испания и Франция обединиха усилия за отбелязването на 50-ата годишнина от смъртта на Пабло Пикасо, която се навършва на 8 април тази година. Двете страни съвместно организират по целия свят повече от 40 събития, посветени на живота и дейността на един от най-големите съвременни творци. За седем десетилетия Пикасо създава хиляди картини и скулптури.
Испания, в която творецът е роден, и Франция, превърнала се в негов втори дом и в която умира, обявиха 2023 г. за „Годината на Пикасо“.
Изложби в памет на художника, определен от френската министърка на културата Рима Абдул Малак като „най-известния и емблематичен артист на съвременното изкуство“, ще се състоят в Испания и Франция – съответно 16 и 12 експозиции, а също в САЩ – седем, Германия и Швейцария – по две, Монако, Румъния и Белгия – по една. Планирани са и две конференции за твореца и произведенията – едната ще се състои в Мадрид през есента, последвана от симпозиум в Париж от 6 до 8 декември 2023 г. в централата на ЮНЕСКО.
Освен това Център за изследване на Пикасо ще бъде открит в Националния музей „Пикасо“ в Париж, като достъп до него ще имат както експерти, така и широката публика.
Заради множеството планирани инициативи начало на честванията беше поставено в Мадрид още пред септември м.г. с откриването на първата от десетките изложби в рамките на „Годината на Пикасо“. На 23 септември в испанската столица врати отвори експозицията „Пабло Пикасо и дематериализирането на скулптурата“.
От средата на октомври музеят „Тисен-Борнемиса“ в Мадрид представя връзката между произведенията на Пикасо и модните творения на Коко Шанел. Посетителите могат да видят влиянието, които двамата творци взаимно си оказват. Сред изложените експонати е палто, създадено от дизайнерката в периода 1918-1919 г., вдъхновено от черните и кафяви тонове в картината „Глава на мъж“ от 1913 г., материята на ежедневен костюм на Шанел от 1928 г. изглежда като рефлексия на крилете на гълъбицата в „Натюрморт с гълъб“” от 1919 г. Модните решения на Коко Шанел пък намират отражение в творбите на Пикасо, чиято първа съпруга Олга Хохлова е редовен клиент на френската дизайнерка.
Във Франция изложбата, поставила на практика началото на „Годината на Пикасо“, бе открита също октомври в Музея на Монмартр в Париж. Тя е посветена на взаимоотношенията между испанския творец и Фернанда Оливие, една от музите му.
Музеят на изкуствата „Метрополитън“ в Ню Йорк пък е посветена на кубизма, чийто виден представител е Пикасо. Тя е първата от планираните общо седем събития в САЩ, посветени на испанския твореца.
Още няколко изложби бяха открити в края на миналата година в рамките на отбелязването на 50-ата годишнина от смъртта на Пабло Пикасо, като всички те продължават и през 2023 г. И все пак повечето от събитията ще се състоят тази година – на 8 април, деня на смъртта на твореца, в музея на художника във френския крайбрежен град Антиб ще бъде открита експозицията „Пикасо 1969 -1972: краят на началото“. През май в Музея на керамиката във Валорис, Франция, ще бъдат представени негови керамични творения.
В музея, посветен на твореца, в родния му град Малага на 8 май първи посетители ще приеме изложбата „Пикасо: материя и тяло“. Ретроспекция на живота му правят през месец май едновременно, но от съвсем различен ъгъл, „Соломон Гугенхайм“ в Ню Йорк с експозицията „Младият Пикасо в Париж“ и Културният център „Ла каса енсендида“ в Мадрид, където ще бъде подредена изложбата „Последният Пикасо. 1963-1972“. През юни в „Прадо“ се открива първата монографична изложба, която разглежда влиянието на Ел Греко върху творчеството на Пикасо.
Дълъг е списъкът със събитията и местата, където до началото на 2024 г. ще бъдат показвани различни аспекти от живота и творчеството на испанеца. „Годината на Пикасо“ е планирано да приключи през пролетта на следващата година с изложба в „Пти Пале“ в Париж.
Целта на всички инициативи е да се „покажат всички аспекти“ на твореца, обясни френската министърка на културата Рима Абдул Малак. Събитията по повод 50-ата годишнина от смъртта му “ще ни позволят да го видим от съвременна гледна точка…, да разберем… художник, който все още е жив, дори и 50 години след смъртта си“, каза и испанският министър на културата и спорта Микел Исета.
Според Рима Абдул Малик изкуството на Пикасо е изключително актуално и днес. На фона на войната в Украйна тя определи като „манифест за мир“ творбата „Герника“, рисувана през 1937 г. Шедьовърът увековечава опустошението на баския град Герника, бомбардиран от нацистите по време на Гражданската война в Испания.
Ретроспективите ще дадат възможност да се видят и противоречивите страни на художника. Имиджът на Пикасо пострада заради обвинения в женомразство и насилие, което се твърди, че е проявявал към жените в живота си. В някои от картините си Пикасо се изобразява като митичния минотавър, а за музите му се смята, че са ставали жертва на агресията му. Затова и творецът попадна в светлините на прожекторите след движението #АзСъщо.
„Нека да бъдем честни, днес се водят много дебати около възприемането на творчеството на Пикасо, особено по отношение на връзката му с жените. За да стигне неговото изкуство до по-младите поколения, трябва да им дадем възможности за разбиране на работата и живота му като цяло“, каза още френската министърка на културата Рима Абдул Малак.
Пабло Пикасо е роден в Малага на 25 октомври 1881 г. и умира в Мужен на Френската Ривиера на 8 април 1973 г. Баща му е учител по изкуства и започва да обучава сина си на техниките за рисуване, когато е едва на 7 години. Пабло постъпва в училище за изящни изкуства в Барселона, а по-късно се мести и в Кралската академия по изящни изкуства в Мадрид, но вместо лекциите предпочита да съзерцава творбите в „Прадо“ на Диего Веласкес, Рембранд, Вермеер, Франсиско Гоя.
В началото на 20-и век Пабло Пикасо се мести да живее и работи в Париж. С произведението “Госпожиците от Авиньон” (1906-1907) той печели световна слава като един от водещите творци на съвременното изкуство. Необичайното изкривяване на формите на женското тяло прави силно впечатление, а картината се приема за една от първите творби на кубизма.
Произведенията на Пабло Пикасо, оценявани на стотици милиони щатски долари, са сред най-търсените на аукциони по света. През 2015 г. творбата „Жените от Алжир“ (1955) беше продадена от „Сотбис“ в Ню Йорк за 179,4 милиона щатски долара. Засега това е най-скъпата негова картина, продадена на търг.
Източник: Теодора Славянова, БТА
