Да бъдеш наречен „един от най-добрите романи за писане и писатели, които съм чел” от Краля на мрака Стивън Кинг си е истинска привилегия и огромна отговорност. Отговорност, която психологическият трилър „Сюжетът“ от американската писателка, драматург и театрален продуцент Джийн Ханф Корелиц напълно оправдава.
Книга на месеца на Amazon, книга на месеца на Indie Next, един от финалистите на престижните Goodreads Choice Awards и една от най-добрите книги за 2021 г. според New York Times, този завладяващ и прецизно изграден литературен трилър излиза за пръв път и на български език в превод от Весела Ангелова (ИК „Сиела“).
Джийн Ханф Корелиц, позната у нас като авторка на романа, вдъхновил хитовия сериал на HBO Max „Отмяната“ с Никол Кидман и Хю Грант, се впуска в изследване на сложния, объркан – и понякога мрачен – свят на писането и литературата. А резултатът е заразителна история за сюжет със смъртоносни последици, който е твърде хубав, за да остане ненаписан.
Някога Джейкъб Финч Бонър е бил обещаващ млад писател, чиято първа книга критиката приема с умерен възторг. Днес той преподава в треторазрядна магистърска програма и се бори да запази остатъците от самоуважението си. От години не е написал, а да не говорим публикувал нищо прилично.
И тогава Евън Паркър, най-арогантният студент, който някога е пристъпвал прага на кабинета му, нагло заявява, че няма нужда от неговата помощ. Убеден, че някой като този самовлюбен аматьор, ненаписал през живота си нищо повече от съчинение разсъждение в училище, няма как да измисли нещо сносно, Джейк е готов да отхвърли идеята му на мига. Но тогава… чува сюжета.
Потресен от гениалния обрат, хрумнал на иначе пълния бездарник, Джейк се предава и губи всяка надежда за своята литературна кариера, докато смирено очаква книгата на Паркър да взриви класациите. Но този взрив така и не идва – защото Евън Паркър внезапно умира и книгата му остава ненаписана.
Освен ако… какво друго би могъл да направи един отчаяно търсещ славата писател с толкова добра история като тази? Какво друго, освен да я напише?
Но какво ако вместо „твърде хубав, за да бъде истина“,„Сюжетът“ се окаже „твърде хубав, защото е истина“? Може ли това наглед безобидно плагиатство да доведе до не толкова безобидни последици за Джейкъб?
Едно погрешно решение се превръща в снежна топка, която полита неконтролируемо и предизвиква грандиозна лавина от неочаквани обрати в майсторския литературен трилър на Джийн Ханф Корелиц.
Изнудване, плагиатство, мрачни тайни от миналото и най-тъмните страни на писателската професия, всичко това се крие сред страниците на този умен и заразителен роман. „Сюжетът“ ще плени и обсеби всеки почитател на жанра – от първата страница до смразяващия си обрат.
Из „Сюжетът“ от Джийн Ханф Корелиц
Всичко, което Джейкъб Финч Бонър бе искал някога, беше да стане писател. Винаги, винаги, винаги, още от времето на предградията на Лонг Айлънд – последното място на света, от което би произлязъл сериозен творец, но където все пак той беше прокълнат да израсне като единствено дете на адвокат по данъчно право и училищна психоложка. Неизвестно бе защо на някого би му хрумнало да добави звездата си към окаяната малка лавица в местната библиотека, озаглавена „Автори от 12 Лонг Айлънд!“, но това не остана незабелязано в дома на младия писател. Баща му, адвокатът по данъчно право, беше непреклонен във възраженията си (Писателите не изкарват пари! С изключение на Сидни Шелдън. Да не би Джейк да се мислеше за следващия Сидни Шелдън?), а майка му, гимназиалната консултантка, се беше посветила на задачата постоянно да му напомня за посредствените му в най-добрия случай резултати по PSAT[1] по отношение на езиковите му умения. (За Джейк беше крайно смущаващо, че по математика се беше представил по-добре, отколкото по литература.) Тези предизвикателства бяха тежки за преодоляване, но що за творец би бил, ако нямаше предизвикателства, които да преодолява? Той бе чел упорито (и, трябва да се добави, със състезателен дух и завист) през цялото си детство, като се беше отклонил от задължителната учебна програма и бе прескочил обичайните за подрастващите празни занимания, за да следи появяващите се негови бъдещи съперници. След това постъпи в Уеслианския университет, за да учи творческо писане, и попадна в тясна група от колеги, посветени на класическия роман и краткия разказ, които също като него бяха неистово изпълнени със състезателен дух.
Младият Джейкъб Финч Бонър беше изпълнен с безброй мечти за прозата, която един ден щеше да пише. (Всъщност „Бонър“ не беше напълно автентична фамилия – прапрадядото по бащина линия на Джейк бе заменил Бърнстийн с Бонър преди цял век, – но същото се отнасяше и до „Финч“, което Джейк в гимназията сам беше добавил към името си в знак на уважение към романа, събудил любовта му към художествената литература.) Понякога, когато четеше книги, които особено харесваше, си представяше, че всъщност ги е писал той и че дава интервю на критици и рецензенти (винаги смирено отклоняваше хвалбите на интервюиращия) или че ги чете на огромна ненаситна публика в книжарница или в зала, в която всички места бяха заети. Представяше си снимката си отзад на обложката на книгите с твърда корица (за модели вземаше вече остарелите снимки „писател, надвесен над пишещата си машина“ или „писател с лула“) и често си мислеше как ще стои зад масата и ще подписва екземпляри за дългата се виеща опашка от читатели. „Благодаря – щеше да казва изискано и любезно на всяка жена и на всеки мъж. – Много мило, че го казвате. Да, и на мен ми е от любимите.“
Не беше съвсем вярно, че Джейк никога не мислеше за самото написване на бъдещите си творби. Разбираше, че книгите не се пишат сами и че ще е необходима истинска работа – на въображението, на решимостта, както и умения, – за да представи най-накрая на света своя собствена книга. Наясно бе също, че попрището не страда от липса на устремили се към него: много млади хора, такива като Джейк, изпитваха сходна страст към книгите и искаха някой ден да пишат такива, дори беше възможно някои от тези други млади хора да разполагат с още по-голям вроден талант от него, а може би и с по-богато въображение или просто с по-силна воля, за да свършат работата. Тези мисли не му доставяха голямо удоволствие, но за негова чест трябваше да се каже, че бе изпълнен с решимост. Знаеше, че няма да получи сертификат да преподава английски в училище („ако с писането не се получи“) или да положи теста за прием в юридическия факултет („защо пък не?“). Наясно бе, че е избрал коридора си, започнал е да плува в него и нямаше да спре, докато не стиснеше в ръка собствената си книга, а тогава светът със сигурност щеше да научи онова, което Джейк от толкова години знаеше:
Той беше писател.
Велик писател.
Или поне такова беше намерението.
