Животът не е само физически параметри, статистика, а има и романтична, героична страна, съдържание, което надхвърля неговото времетраене, каза за БТА режисьорът Стоян Радев. Постановката е на театър „Българска армия“, а в главната роля се превъплътява Камен Донев. Спектакълът е част от основната програма на Международния театрален фестивал „Варненско лято“, чийто медиен партньор е БТА.
Когато решихме да правим пиесата, беше времето на тежките карантини и хората започнаха да се притесняват, като че ли само колко ще продължи животът, разказа Радев. По думите му, желанието на екипа е било да припомни, че освен физически параметри, животът има и съдържание, и големият въпрос е по-добре ли е, ако продължи дълго, но безсмислено. Много по-важно е с какво съдържание изпълваме живота си, от това колко е продължителен, бе мнението на твореца.
На въпрос дали открива себе си в Сирано и неговото твърдение, че обича да го мразят, Радев посочи, че зад тези думи на героя той по-скоро открива посланието, че човек не бива да се страхува от провала. „Понякога човек помни, за да се чувства сигурен и стабилен, а в театъра тези чувства не са добри съветници. Така че, не знам дали обичам да ме мразят, но не се страхувам да рискувам или от това да се проваля. Ако човек се опитва да играе само на сигурно и се мъчи да възпроизвежда успехите си от миналото, тогава няма творчество. Не обичам омразата, но човек не трябва да се страхува от провала, от риска, от това да казва истината“, каза Радев.
За ролята на паметта режисьорът посочи, че в театъра тя е необходима. За него интересното обаче е, че актьорът трябва да забравя какво знае и всичко на сцената да му се случва като за първи път. „Всъщност, заслужава си да помним само откъде се ражда искрата, а всичко друго да се случва спонтанно, като за първи път. Театърът не бива да е музей, той е живо изкуство, в което няма вчера“, сподели творецът. За своята работа посочи, че се опитва да тръгва непредубедено към всеки текст и към всеки актьор. С годините човек натрупва знания за професията си, но трябва да се учи и да забравя, да остава спонтанен, да може да се учудва на всеки нов контакт, на всяка нова задача, допълни Радев.
На въпрос дали очаква своеобразен бум в изкуствата с отшумяването на пандемията, режисьорът сподели, че всъщност бумът се случил точно по време на изолацията. Когато хората се затвориха, общуването с култура стана някакъв отдушник и мнозина започнаха да посещават виртуално музеи, да четат книги, да гледат филми, да слушат музика, аргументира се Радев. Според него точно по време на пандемията е станало ясно, че произведенията на изкуството са възможност за пълноценен живот.
Модерните технологии могат да вършат полезна работа, но непременно трябва да помним, че има неща, които са на живо, и това да се случват по този начин не е просто формално изискване, защото иначе те може да се променят завинаги или дори да изчезнат, каза още режисьорът. Според него пример за това е театърът, който може да се разпространява чрез различни интернет платформи, но има най-вече нужда от срещи на живо с публиката. Изобщо, с техническите средства, с виртуализацията на живота, трябва да се внимава, защото на човек му става удобно да седи на дивана в дома си и забравя, че това общуване не е пълноценно, посочи Радев.
Режисьорът разказа още, че в момента репетира нова пиеса в Младежкия театър – „Престъпления на сърцето“ на Бет Хенли. „След пандемията светът беше изправен пред нови кризи – война, обсъждат се военни престъпления. Искам наред със социалните и политическите теми да припомня, че началото е в човешкото сърце. Началото на кризите е там. В човешкото сърце се случват неща, на които ако не обърнем внимание, ако не ги лекуваме навреме, могат да станат причина за сериозни конфликти. Дори зад глобалните сблъсъци стои човек – едно сърце, в което нещо се случва“, каза Радев.
Първите представления на „Престъпления на сърцето“ ще бъдат на 20 и 21 юни в Младежкия театър.
