Ново издание на „Цветя на злото“ излезе в елегантно библиотечно оформление, дело на Иво Рафаилов.
„Тази книга е болница, открита за всички лудости на духа, за всички пороци на сърцето“, пише френският вестник „Фигаро“ малко след появата на „Цветя на злото“ през 1857 година. Министърът е принуден да вземе мерки, тиражът е конфискуван, срещу Бодлер е заведено дело. Обвиняват го, че поезията му оскърбява обществения морал… Както пише поетът и преводач Кирил Кадийски, за малките таланти бруталността на обществото е Цирцея, а могъщият талант озлобява силните на деня и слабите в изкуството. След оправдателната присъда Бодлер получава признание от редица артисти, но това не го утешава. Защото „истинското признание не са ласкателствата, а невъзможността да бъдеш отречен!“
Българските съответствия на безсмъртните творби в „Цветя на злото“ отдавна са неотменна част от нашето културно наследство.Съхранили непокътнато словото на Бодлер, текстовете са останали незасегнати от патината на времето в своето десетилетно българско битие. Поетът знае, че идеалният свят е само мечта – нещото, към което трябва да се стремим, защото за твореца пътят към идеала е по-важен, отколкото неговото осъществяване, а участта ни е отредила да живеем и в един друг, по-осезаем, и затова по-мъчителен свят. И в него трябва да ни вълнуват само ония, чието страдание е равно може би на нашите душевни терзания. Но дали стремежът да облекчим тяхното състояние – при цялата безизходица! – дори само със своето състрадание не е инстинктивна, неутолима жажда да помогнем на самите себе си, да очистим съвестта си от злините, които, волю или неволю, сме причинили на другите?
Шарл Бодлер (1821-1867) e бележит френски поет, художествен критик и преводач. „Данте на една пропаднала епоха“ по думите на Барбе д’Орвили, „обърнат към класицизма, подхранван от романтизма“, на кръстопътя между парнасизма и символизма, певец на „модерността“, той заема първостепенно място сред френските поети. Смъртта, с която той приживе охотно флиртува, прекъсва нишката на живота му без време. Но за поколенията той ще остане завинаги екстравагантният денди и бунтар, преобърнал представите за поезия на цял един век, а и на следващите, със своите болезнено прелестни „Цветя на злото“.
Настоящото издание е част от поредица, която включва най-доброто от световното поетическо наследство и е обърната към по-широка читателска аудитория. Целта на поредицата е да постигне трудно осъществимия баланс между висока художествена стойност и естетически издържана визия, като остане достъпна за ученици, студенти и ценители на поезията.
