„Оскар“-ите нагазиха в руско-украинското геополитическо минно поле с номинациите за най-добър документален филм, съобщава електронното издание „Политико“.
От петте филма, които ще се съревновават за наградата на американската киноакадемия в документалната категория единият е „Навални“ за руския опозиционер Алексей Навални, а другият – „Къща от трески“ за сиропиталище на фронтовата линия в разкъсваната от войната източна част на Украйна.
И докато нито един от двата филма няма да стопли сърцето на руския президент Владимир Путин, конкуренцията между тях предизвика конфликт между украинците и руската опозиция.
„Украйна беше нападната от Русия и десетки хиляди бяха убити от руската армия, милиони бяха прогонени от домовете си. Затова мога да разбера тази реакция по отношение на филм, който се фокусира върху съдбата на един-единствен човек, руснак“, казва Христо Грозев, български разследващ журналист, участвал в създаването на филма за Навални. „Ето защо никога няма да започна да споря с украинците, които са разстроени, че филмът е номиниран за „Оскар“.
„Навални“, режисиран от канадския режисьор Даниъл Роър и продуциран от HBO Макс и Си Ен Ен Филмс, разказва историята на опозиционния лидер. Продукцията засяга националистическите възгледи на Навални и връзките му с крайно десни сили, но това е твърде малко за украинците, които се ужасяват от позицията му относно окупацията на Крим през 2014 г.
„Навални“ получи широко признание, разпространение по HBO Макс, плакат на „Таймс скуеър“ и беше похвален от холивудски звезди. Актьорът Хю Джакман подкрепи продукцията в Туитър с видео препоръка.
„Това е документален филм за човек, който буквално рискува живота си всеки ден“, каза Джакман.
Украинците обаче, дълбоко травматизирани от продължаващата руска инвазия, виждат документалния филм като опит за реабилитирането на Навални, когото обвиняват, че все още е руски националист, въпреки че се противопоставя на Путин.
Тетяна Шевчук, адвокат от Центъра за действие срещу корупцията, се оплаква, че поддръжниците на Навални настояват за освобождаването му, но не са направили много, за да протестират срещу войната.
„Те мълчаха през 11-те месеца на войната, но сега, когато виждат „Оскар“ на хоризонта, станаха по-активни и имитират антивоенното движение. Ако киноакадемията им присъди награда, това ще бъде поредният беззвучен жест“, казва Шевчук.
По-малко популяризиран, но все пак видим
„Къща от трески“, копродукция на Дания, Украйна, Швеция и Финландия, разказва историята на децата от специално сиропиталище в източния украински град Лисичанск, направено непосредствено преди нахлуването на Русия миналата година. Градът понастоящем е поле от руини и е под руска окупация.
„Всички деца вече са в безопасност. Те са евакуирани в чужбина, а възпитателите им са вътрешно разселени в други райони на Украйна. Така че те също са в относителна безопасност. Специалното сиропиталище обаче е разрушено след ракетен удар“, казва асистент-режисьорът на филма Азад Сафаров.
Миналата година „Къща от трески“ получи добри отзиви и признание на кинофестивали, но направи по-малък отзвук от „Навални“, казва Даря Басел от продуцентско студио „Moon Man“, украински копродуцент на филма.
Филмът, например, няма американски разпространител. Така че резултатът – номинация за „Оскар“, показва, че той наистина е впечатлил членовете на киноакадемията. Може би те просто са препоръчали един друг да го гледат и по този начин филмът е бил номиниран, отбелязва Басел.
На въпрос какво мисли за документалния филм за Навални, който се съревновава за същата награда, Даря Басел казва, че всеки се бори за това, което е важно за него. За нея от значение е да говори за Украйна и как войната на Русия съсипва животи в нейната страна.
„Просто не искам да ни поставят на една маса с руската опозиция и да бъдем принудени да започнем диалог“, казва тя.
Източник: Елена Христова, БТА
