Кръстю Кръстев е номиниран за министър на културата в кабинета Денков – Габриел.
Кръстю Кръстев е роден на 25.11.1956 г. в Пазарджик, се посочва на интернет сайта на Драматичен театър – Пловдив. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1983 г. Работи в Кукления театър в Пазарджик. В Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“ в Смолян е от 1983 г., а от 1998 г. е негов директор и главен художествен ръководител. След сливането на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов” Пловдив и РДТ „Николай Хайтов“ – Смолян от август 2010 г. Кръстев е директор на Драматичен театър – Пловдив.
По-значими негови роли и спектакли са: „Трамвай Желание“, „Дългият път на деня към нощта“, „Нора“, „Мюзикъл за пет пари“, „Страшният пират Джакомо“, „Навън, пред вратата“ и др. От дълги години Кръстев ръководи театри, но не се лишава и от удоволствието да излиза на сцената. Казва и че няма чувство за власт, а че е обграден от прекрасен екип, на който има голямо доверие. Воден е от максимата, че трябва да уважаваш труда на другия, за да уважават твоя.
Актьор съм по професия, но директор от дълги години – 23 години, казва Кръстев.
Как се съвместяват тези дейности, не пречи ли на творчеството това, че имате административни функции?
Разбира се, че пречи. Аз играя много малко – от време на време, и то за удоволствие, за да не забравя сцената, защото е важно да знам какво става на там.
А чувството за власт, което имате като директор?
Какво чувство за власт, аз нямам чувство за власт.
Вие управлявате един културен институт и то доста голям.
Аз не управлявам, управляваме всички. Имам прекрасен екип. Аз взимам решенията и нося отговорността, даже понякога нося само отговорността. Това е атмосферата в нашия театър, защото работя с прекрасни колеги.
А ако трябва да уволните някои от тях?
Той сам разбира, че трябва да напусне. Досега, мисля, че се е случвало веднъж или два пъти.
Значи такъв конфликт като в Народния театър при Вас не е възможен?
Не знам, дано никога не е възможен, но смятам, че това е вътрешен конфликт в самия театър. Както във всяко семейство се получават някои недоразумения, така и там са се получили
Но атмосферата се трови по този начин.
Да, ние в последно време сме станали малко по-агресивни, отколкото трябва, а според мен агресията ражда агресия.
Не сте такъв човек?
Аз знам някои физични закони. На всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие. Човек трябва да уважава труда на другия, за да уважават неговия. А ако разбере, че някой ви лъже значи, че той повече не заслужава моето доверие. Знам как се спестяват думички, фактите се казват малко по друг начин, това не е чак толкова страшно, когато е направено о добро чувство, но когато лъжата е злонамерен, когато е лъжа заради самата лъжа, спирам да уважавам този човек.
А ако Ви канят да участвате в лъжа?
Когато разбера такова нещо, излизам и признавам.
Ако Ви предложат някаква обезпеченост?
Имах много прекрасни баба и дядо и те са ме научили. Дядо ми ми казваше приказката: То е търкало животът. Запомни – днес си горе, утре си долу. Важно е да се държиш за търкалото, защото няма по-ценно нещо от живота. Дядо ми ми казваше: „Всичко ще ти се случва, защото си жив и нормален човек, И ти трябва да минеш през всичко и да остане такъв какъвто си. Всичко това, което преживееш, ще ти направи живота по-красив“.
А ако паднеш?
Ако паднеш, трябва да станеш, да избършеш коленете и да вървиш!
Чуйте повече от разговора на Даниела Стойнова с Кръстю Кръстев в сайта на БНР.
