На 12 януари популярният френски писател Марк Леви се завръща в българските книжарници с романа „Това се случи през нощта“, първи том от трилогията хакерски трилъри за група 9.

Ето какво споделя авторът: „Обикновено давам думата на двама герои. Този път са девет. Направих всичко възможно, за да проникна в бандата им, и успях. Деветимата герои на тази книга се познават само виртуално, но са верни приятели, отдали се на една обща цел: да се борят срещу злото. Те са извън закона, но са на страната на доброто. Те са гениите на дигиталния свят. Хакерски атаки, секретни материали, тайни, разобличение на тези, които искат да завладеят света, преследване по улиците на Осло, Париж, Мадрид, Тел Авив, Лондон и Истанбул – борбата може да им струва живота. Този път не ми се налага да се сбогувам с тях на последната страница. Защото историята далеч не е свършила. Добре дошли в света на група 9!“

Критически отзиви за „Това се случи през нощта“:

„Марк Леви е създал амбициозна фреска, смесица от „Милениум“ и Джеймс Бонд“. RTL

„Роман със светкавично развитие на сюжета, който се чете на един дъх, както се гледа хубав сериал. Вълнуващ, интелигентен и много завладяващ. Очакваме с нетърпение том 2!“ Le Parisien

„Завладяващ съспенс, действие, което се развива в цял свят. Ще обикнете тези 9 персонажа.“ TV5 Monde

Марк Леви е сред най-обичаните френски писатели. Общите продажби на неговите романи, преведени на 49 езика, надхвърлят 50 милиона екземпляра. Още първият му роман, „Ами ако това беше истина“, му носи световна слава. Книгата е екранизирана през 2005 г. с участието на Рийс Уидърспун, преведена е на близо 40 езика и е издадена в 35 страни. Следват заглавия с напрегнат и завладяващ сюжет като „Втори шанс”, „Чувство, по-силно от страха”, „Обърнатият хоризонт“, „Друга представа за щастието“. Книги, които свидетелстват за умението на автора да съчетава различни жанрови характеристики и да експлоатира теми, засягащи всяко съвременно общество.

Марк Леви  - „Това се случи през нощта“

Първа нощ – в Осло

В 2 часа след полунощ дъждът, носен от вятъра, барабанеше по покривите на Осло. На Екатерина ѝ се струваше, че се изсипват стрели, изпратени от линията на хоризонта. Снощи небето все още беше ясно, но сега вече нищо не бе като вчера. От прозореца на гарсониерата си тя съзерцаваше града, чиито светлини се простираха чак до брега. Екатерина беше пропушила отново, което я безпокоеше по-малко, отколкото ако трябваше пак да спре. Тя бе запалила цигара, за да убие скуката и да успокои нетърпението си. В отражението на прозореца видя умората, изписана на лицето ѝ.

Едно щракване я извади от мислите ѝ. Затича се към компютъра да провери за имейла, който очакваше. Нямаше текст, а само прикачен файл с две нотни страници. За да ги дешифрира, ѝ бяха необходими не познания по солфеж, а по кодиране, в което беше експерт. Седнала в креслото, Екатерина се позабавлява с това предизвикателство. Разпусна косите си, изправи рамене, хвърли поглед на пакета цигари, отказа се да запали още една и се залови с декриптирането. Щом разбра за какво става дума в съобщението, написа в отговор няколко тайнствени думи.

 – Какво правиш в града ми, Матео? Бяхме се разбрали никога повече да не се срещаме.

– Ще ти обясня, като му дойде времето, ако си разбрала къде.

– Къде изглежда твърде лесно за разшифроване, но ти не си ми посочил кога – натрака Екатерина.

– Върви да спиш незабавно.

Матео не внушаваше на Екатерина да отиде да си легне, а да прекъсне връзката. Параноята на приятеля ѝ не намаляваше, а нарастваше. Тя често се питаше що за човек е, колко е висок, какво е телосложението му, какъв е цветът на косата му… Руса, кестенява, може би рижава като нейната, освен ако не е плешив. Беше още по-любопитна какъв е гласът му. Дали Матео говори бързо? Добре ли се изразява? Най-много от всичко я интересуваше гласът на мъжа. Красивият глас би могъл да прикрие много недостатъци, докато педантичният, насмешливият, надменният моментално дисквалифицираше всеки претендент, дори и най-известния. Екатерина беше надарена с абсолютен слух. Според обстоятелствата това бе благословия или проклятие. Странно, никога не се беше питала за възрастта на Матео. Тя си представяше, че е доайенът в Групата – млад доайен, но грешеше.

Поколеба се с отпуснати пръсти върху клавиатурата, но накрая сподели безпокойството си:

– Ако времето не се оправи, ще трябва да променим плановете си.

Трябваше да изчака реакцията на събеседника си. Накрая Матео я осведоми какво го безпокои повече от прогнозата за времето за утре.

– Мая вече не отговаря.

– Откога? – натрака Екатерина.

Екранът остана неподвижен. Тя разбра, че Матео внезапно е прекратил разговора им. Извади USB флашката от компютъра и на свой ред прекъсна връзката със сървъра, което не даваше възможност да засекат местоположението ѝ. Обърна се към прозореца и се разтревожи, като видя, че дъждът вали все по-силно.

Екатерина обитаваше жилище на последния етаж на сграда, която подслоняваше местни преподаватели. На кръстовището между Смергдата и Йенс Биелкес Гате се издигаше четиринайсететажно правоъгълно здание от тухли и дърво. Стените бяха толкова тънки, че се чуваше всичко, което става в съседните апартаменти. Екатерина можеше дори да мине без часовник, защото познаваше по шумовете колко е часът през деня и през нощта. Съседът на площадката току-що беше загасил телевизора. Сигурно беше 1:30 ч., моментът да си почине малко, ако иска главата ѝ да е свежа на следващия ден. Угаси лампата на бюрото и прекоси стаята до леглото си.

Но не ѝ се спеше. Екатерина премисляше какво трябва да направи. Още в 8 часа щеше да се настани на терасата на Театралното кафене на партера на хотел „Континентал“, където при хубаво време гостите закусваха. В чантата си щеше да има леко електронно оборудване – модем, честотен анализатор и кодов секвенсер. Щеше да разполага с десет минути, за да хакне и промени Wi-Fi мрежата на хотела. След това всички мобилни телефони, свързани с нея, щяха да са на нейно разположение.

– Не се заблуждавайте, нито един от членовете на Група 9 не би похабил таланта си, за да краде номера на кредитни карти или да хаква съдържанието на пощенски кутии с престъпна цел. Има три вида хакери. Черните шапки преследват парите; те са лошите, които действат в дигиталния свят. Белите шапки често са бивши киберпрестъпници, решили да предоставят знанията си на сигурността в интернет. Повечето работят за държавни агенции и големи компании. Лошите хакери винаги биват залавяни, а добрите – оценявани. Черни или бели, найспособните формират отделна каста и водят перманентна война, в която всички средства са позволени. Да спечелиш не е само въпрос на голяма печалба, а най-често на чест, слава и его.

– И към коя от тези две категории принадлежи Екатерина?

– Към никоя. Като всички членове на Групата Екатерина е Сива шапка – жена извън закона, която работи за доброто на хората. Винаги е ловувала само едър дивеч, сега преследваше едра плячка. Стефан Барон, голям мръсник.

Барон беше богат лобист, чиито успехи му бяха дали крила.

След като бе служил в интерес на петролни, въглищни и агрохимически конгломерати, беше подкупвал парламентаристи и сенатори, за да отменят закони за околната среда, той се впусна в още подоходоносен бизнес. Като лобист беше станал „съветник по политическо общуване“ – термин, който всъщност означаваше пропагандатор без скрупули; фабрикуваше конспиративни теории, въображаеми престъпления, винаги приписвани на нелегално пребиваващи чужденци, или измислени мерки, уж приети от правителствата, за да приемат още имигранти. Барон управляваше брилянтно арсенал от фалшиви новини, умело разпространявани от последователите му в социалните мрежи – новини, предназначени да уплашат хората, съобщавайки им за неизбежното изчезване на средната класа, разрушаването на нейната култура и безнадеждното бъдеще. Страхът беше разменната му монета. Всяваше хаос, за да се облагодетелства – вдигаше рейтинга на клиентите си и ги издигаше на власт.

С тази цел бе предприел втората си европейска обиколка. Във всички столици се срещаше с ръководители на групировки и екстремистки партии, за да открие лидери, да им продаде услугите си и да им помогне да спечелят гласове. Всяка страна с автократично управление ставаше негов дългосрочен източник на доходи. Ако успееше да разклати континента, щеше да си осигури влизане в кръга на най-богатите хора на планетата. Барон водеше кампаниите си шумно, извличайки полза от световните конфликти и тъжната процесия от бежанци, която ги съпровожда.

Картата на Европа, закачена над бюрото му, напомняше настолна игра в естествена големина, където всяко забодено знаменце свидетелстваше за скорошните му победи. Полша, Унгария и още Крим, който руските му клиенти бяха анексирали, след което Украйна беше обсадена от военните. Италия, където триумфираше неговият избраник. Изглежда, нищо не бе в състояние да го възпре по пътя му.

Как Барон би могъл да си представи, че малка група хакери се е осмелила да се занимава с него! Самата Екатерина понякога се съмняваше в успешния завършек на плана им. Да, но… Дядо ѝ е бил член на Съпротивата във времена, когато успехът на борците за правда изглеждал още по-невероятен, но това въобще не го обезкуражило. Ето такива мисли я държаха будна по цяла нощ.