Изложба в музея „Люксембург“ е посветена на по-големият брат на Клод Моне – Леон, и неговата досега неизвестен принос за изкуството му, съобщи АФП.
Леон е химик, специалист по пигментите, и е четири години по-голям от известния си брат. Отначало той го подпомага финансово, а вече става ясно, че е имал важна роля и за търговския му успех, както и за появата на палитрата от цветове в шедьоври като „Водните лилии“.
„Досега не е било известно, но без Леон нямаше да има Моне – художника, когото светът познава днес“, каза Жералдин Льофевр, куратор на изложбата в музея „Люксембург“.
„Богатият му по-голям брат го издържа през първия период от живота му, когато той няма пари и клиенти, и гладува“, обясни тя. „Но не само това. Ярката палитра, с която е известен Моне, идва от синтетичните текстилни багрила, които Леон създава“ в град Руан – мястото, където са нарисувани някои от най-известните картини на Клод.
Изложбата е резултат от дългогодишно изследване на Льофевр, която посещава правнуците на Моне, изучава семейните албуми и изважда на бял свят майсторски портрет на Леон от Клод, който Леон крие в прашасала частна колекция и досега не е виждан от публика. Картината от 1874 г. показва Леон с черен костюм, строго изражение и червени, почти винени бузи.
Изложбата опровергава дългогодишното мнение, че Клод и по-големият му брат са били отчуждени. Това се е предполагало, защото не са известни техни общи снимки, нито кореспонденция. Всъщност те са били невероятно близки през целия си живот.
Братята са се скарали в началото на 20-и век и това може да обясни защо няма преки следи за връзката им. Възможно е да ги е унищожил Леон, или Клод, или да е имало ревност. Това ще остане загадка.
Сега е известно, че двамата братя са вечеряли заедно, Леон е представял Клод на други художници, давал му е пари, наддавал е на търг за негови картини, за да подобри репутацията му.
Леон е подкрепял и други импресионисти – Писаро, Реноар, Сисле. Някои от тях са били чести гости в дома му в Руан.
Клод помага на брат си в работата му, което променя не само неговия живот, но и допринася за появата на импресионизма. Леон разтваря въглен, за да получи анилин. Така се получават невероятните синтетични бои, на които естествените не могат да съперничат.
Един от ранните примери за поява на боите на Леон в творчеството на Клод Моне е от илюстрация от 60-те години на 19-и в. – преди той да стане известен, която е представена в изложбата. Моне е нарисувал бъдещата си съпруга Камий в рокля в натрапчиво зелено, каквото преди това не е виждано.
„Френската преса измисля термина „зеленото на Моне“ – казва Льофевр, като добавя, че първоначално журналистите са му се подигравали. „По онова време те са казвали, че от него би излязъл добър бояджия“.
Двамата братя обаче се смеят последни.
Клод Моне основава импресионизма – термин, произлязъл от картината му от 1872 г. „Импресия, изгрев“ – за да се превърне в един от най-прочутите художници от последните два века. А до разцвета на импресионизма в края на 19-и век, според Льофевр, в „80% от всички творби на импресионистите“ са използвани синтетичните бои, създадени от Леон.
Тези синтетични нюанси, които са били авангардни по онова време, са позволили на художниците да изобразяват мимолетното впечатление от момента с променящи се цветове и яркост.
Изложбата „Леон Моне. Брат на художника и колекционер“ може да бъде видяна в музея „Люксембург“ до 16 юли.
Източник: Христина Терзиева, БТА
