Да си артист днес не означава просто да рисуваш, да свириш или да пишеш. Означава да отразяваш епохата си – не с факти, а с усещания. Съвременният творец е свидетел – на кризи, на протести, на вътрешни катастрофи и социални трансформации.

Изкуството може да бъде документ – но не такъв с дата и подпис, а с пулс. С обагреност. С език, който минава през плътта, не през хартията. То показва онова, което новините често пропускат – как се чувстваме, докато светът се променя.

Много артисти днес използват изкуството си като активизъм – борба с неравенството, насилието, климатичната криза. Други просто създават тишина. И двете са еднакво необходими. Защото докато институциите се колебаят, артистът вече е започнал да говори – по стените, в галериите, на сцената, в мрежите.

Изкуството не решава проблемите, но ги осветява. То не дава отговори, а въпроси. И в това се крие неговата сила – да ни напомни, че не всичко е загубено, щом можем още да чувстваме.