Преди години България се превръща в снимачна площадка за „Universal Soldier: Regeneration“ – филм с Жан-Клод Ван Дам, Долф Лундгрен и Андрей Арловски.

 

Снимките са реализирани в България, включително в София и студийните комплекси в столицата. Дори бившият металургичен комбинат „Кремиковци“ е използван, за да пресъздаде зоната около Чернобил. 

 

Милиони зрители по света са гледали тези кадри.

Но колко от тях са разбрали, че гледат България?

 

И още по-важният въпрос е:

 

Колко туристи сме довели в България благодарение на това?

Това е част от проблем, за който говоря от години – България има природата, историята, културата, локациите и продукта, но много често не превръщаме това, което вече притежаваме, в разпознаваем туристически бранд.

 

Киното е един от най-силните рекламни канали в света. И когато една държава попадне в голяма международна продукция, тя получава не просто снимачен екип, който харчи пари няколко месеца. Получава възможност за реклама, която може да работи десетилетия.

 

Другите държави не просто снимат филми. Те продават преживяването.

 

Нова Зеландия вероятно е най-известният пример.

 

След „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“ страната не остави филмовите декори просто като част от историята на киното. Тя ги превърна в туристическа индустрия.

Официалният туристически портал на Нова Зеландия и днес рекламира страната като Home of Middle-earth, предлага маршрути по снимачните площадки, посещения на Hobbiton, Wētā Workshop и цели многодневни туристически програми. Над 150 реални локации в Нова Зеландия са използвани при снимките и впоследствие са интегрирани в туристически продукти. 

 

Това е разликата между локация и туристически продукт.

 

Хърватия направи същото с „Game of Thrones“.

 

Дубровник не се притеснява да каже на милионите фенове по света: тук е King's Landing. Официалният туристически портал на страната популяризира снимачните места в Дубровник, Сплит и други части на Хърватия и ги превръща в причина за пътуване. 

 

Великобритания отиде още по-далеч.

 

През 2025 г. VisitBritain стартира глобалната кампания „Starring GREAT Britain“, в която британските локации от киното и телевизията са използвани директно за привличане на международни туристи. А публикуваното през 2026 г. изследване на VisitBritain показва нещо изключително интересно: около половината от анкетираните скорошни посетители заявяват, че филми или телевизионни продукции са повлияли на решението им да посетят Великобритания, а 53% са участвали поне в една дейност, свързана с кино или телевизия. Сред потенциалните посетители интересът към подобни преживявания достига 75%. 

 

Това вече не е екзотична туристическа ниша.

 

Това е икономика.

 

А България?

 

Парадоксът е, че България има огромно кино наследство от международни продукции.

 

През годините тук са снимали Силвестър Сталоун, Джейсън Стейтъм, Антонио Бандерас, Адриън Броуди, Салма Хайек, Жан-Клод Ван Дам, Долф Лундгрен и още много световни имена.

 

Още през 2015 г. Министерството на туризма и Nu Boyana създават рекламен клип с международни звезди именно с идеята да бъде показана връзката между киното и туризма. 

 

Имало е дори конкретен туристически продукт „По стъпките на Shivaay“ – маршрут по локациите в България, където е заснет едноименният боливудски филм. 

Тоест България е разбрала идеята.

 

Но не я превърна в система.

 

И тук е голямата разлика.

 

Ние се радваме, когато световна продукция дойде да снима у нас. Други държави започват истинската работа след премиерата на филма.

 

Какво трябва да направим?

 

България има нужда от национален продукт „Bulgaria on Screen – България на кино“.

Под една обща марка трябва да бъдат събрани международните филми и сериали, снимани у нас, реалните им локации и туристическите обекти около тях.

 

Представете си:

 

„По стъпките на Универсалния войник“ – София, историята на снимките, студиото, кадрите, локациите и разказът как България се превръща в Чернобил за световното кино.

 

Не е необходимо туристът да бъде воден в опасни или недостъпни индустриални зони. Локацията може да бъде разказана чрез фотографии, архив, виртуална реалност, музейна експозиция и обозначени безопасни точки.

 

След това идват десетки други продукции.

 

Не просто списък в интернет, а реален туристически продукт.

 

QR код на всяка достъпна снимачна локация: „Тук е заснета тази сцена“.

 

Снимка от филма и снимка на мястото днес.

 

Интерактивна карта.

 

Кратко видео зад кадър.

 

Хотели и ресторанти наблизо.

 

Възможност за закупуване на тур.

 

Сувенири.

 

Музей на киното и международните продукции, снимани в България.

 

Посещения на достъпни декори и студийни пространства.

 

Специализирани гидове.

 

И най-важното – директна дигитална реклама.

 

Това е теза, която многократно съм защитавал и в други мои публикации: България няма нужда просто да излъчва общи рекламни клипове с море, планина и рози. Трябва да открием конкретния човек, конкретния му интерес и конкретната причина той да пътува.

 

Човек, който търси в Google или YouTube:

 

„Where was Universal Soldier Regeneration filmed?“

 

трябва още в следващия момент да види:

 

„Filmed in Bulgaria. Come and discover the locations.“

 

Ето това е съвременна туристическа реклама.

 

Една продукция може да рекламира едновременно десет туристически продукта

Кинотуризмът не трябва да бъде изолиран.

 

Фенът на Ван Дам идва за снимачната локация.

 

Но той спи в хотел.

 

Вечеря в ресторант.

 

Разглежда София.

 

Отива до Рилския манастир.

 

Може да посети Пловдив.

 

Да отиде на СПА.

 

Да остане още една или две нощувки.

 

Точно затова от години настоявам, че туристическият продукт не трябва да се разглежда на парчета.

 

Култура, кино, гастрономия, история, СПА, градски туризъм и събития трябва да бъдат свързани в една обща екосистема.

 

Така се създава по-дълъг престой.

 

По-висок разход на турист.

 

И туризъм през четирите сезона.

 

Трябва да променим и начина, по който работим с бъдещите продукции

Когато държавата и общините съдействат на голяма международна продукция, още преди началото на снимките трябва да се мисли и за туристическия ефект след премиерата.

 

Кои локации могат впоследствие да бъдат рекламирани?

 

Какви права могат да бъдат договорени за използване на кадри и имена?

 

Може ли да остане декор?

 

Може ли актьор да заснеме 20-секундно послание за България?

 

Може ли в деня на световната премиера VisitBulgaria вече да има готова страница:

„See where it was filmed.“

 

Това е маркетинг.

 

Не да реагираме три години по-късно, когато световният интерес вече е отминал.

 

България има една от най-големите неизползвани рекламни библиотеки

Стотици международни продукции са преминали през страната ни.

 

Световни звезди са живели тук.

 

София е била Москва, Лондон, Ню Йорк, Близкия изток, античен Рим и постапокалиптичен свят.

 

Нашите планини, градове, манастири, индустриални пространства и Черноморие са били гледани от милиони хора, които в много случаи дори не знаят, че това е България.

 

Това е огромен пропуснат туристически капитал.

 

Ние вече сме платили най-трудната цена – България вече е попаднала на световния екран.

 

Сега трябва да направим далеч по-лесната част:

 

да кажем на зрителя къде се намира мястото, което току-що е видял, и да му дадем причина да дойде.

 

Защото днес туристът не купува единствено легло, море или самолетен билет.

Той купува история.

 

Нова Зеландия му продава Средната земя.

 

Хърватия му продава King's Landing.

 

Великобритания превръща целия си екранен образ в национална туристическа кампания.

 

А България има „Универсален войник“, световни звезди, десетки международни продукции и невероятни снимачни локации.

 

Въпросът вече не е имаме ли какво да покажем.

 

Въпросът е:

 

Кога най-после ще започнем да го продаваме като туристически продукт?

 

д-р Ивелин Кичуков

Председател на Българската асоциация за туризъм