Всичко, което правим, е изкуство. Начинът, по който вървим. Начинът, по който се обличаме, по който говорим с ръцете си, по който докосваме. Животът не е отделен от сцената – той е сцена. А тялото ни – най-смелата форма на изразяване.

Перформансът не се случва само в театрите и галериите. Той е в градската улица, в жестовете по пейките, в това как една жена сваля токчетата си, преди да тича към автобуса. Всяко движение има значение. Всяко бездействие – също.

Когато тялото се превърне в израз, светът започва да се чете различно. Не просто живееш, а твориш. Не просто съществуваш, а разказваш история – на болката, на силата, на страха, на желанието. И в този разказ няма нужда от думи. Има нужда от присъствие.

Съвременното изкуство често разрушава граници – между публика и артист, между изкуство и живот. Но може би тези граници никога не са съществували истински. Може би винаги сме били в роля. Или по-скоро – в истина, която търси форма.

Тялото не лъже. То помни. То реагира. То създава. И когато му дадеш свобода, се ражда нещо по-силно от творба. Ражда се среща – между теб и това, което би могъл да бъдеш.