Да си художник на свободна практика в България е като да рисуваш картина на вятъра – понякога четката танцува, понякога боите се разтичат от дъжд. Това е живот без сигурност, но с дълбока истина. Истина, която не търпи рамки – нито в мисленето, нито в дните.
Тук творчеството не е просто професия. То е вяра – че има смисъл да създаваш, дори когато галериите са празни, дори когато платените проекти са малко, а хората понякога те гледат с изненада, щом кажеш „с това се изхранвам“. И все пак – това „с това се изхранвам“ е истинска победа.
Свободният художник не работи от девет до пет. Работи, когато светлината е добра. Когато музиката в главата му съвпада с цветовете на деня. Когато вдъхновението дойде в три сутринта или когато трябва да довърши поръчка, която не е вдъхновяваща, но плаща наема. Жонглира между вътрешния си свят и външния хаос.
Творецът тук често е и свой мениджър, маркетинг, счетоводител. Участва в изложби, продава картини онлайн, приема поръчки за илюстрации, стенописи, понякога дори прави лога или дизайни за тениски. Твори не само със страст, но и с умението да оцелява. Да оцелява без да се откаже.
Има дни, в които вдъхновението е преливащо – улиците, лицата, дъждовете са като палитра. Има и такива, в които не знаеш защо правиш това. Но точно в тези мигове, когато се съмняваш, идва някой, който се спира пред твоята картина, замълчава и казва: „Разпознах себе си в това“. И тогава разбираш – това е причината.
Да си художник на свободна практика в България е акт на непокорство. На устойчивост. На избор да бъдеш свободен – с всички рискове, но и с цялата дълбочина на живот, който не се побира в шаблони.
