Последни Новини

Орлин Милчев: Следващият ми проект е социално-криминална драма за престъплението и наказанието

Орлин Милчев: Следващият ми проект е социално-криминална драма за престъплението и наказанието

Филмът "Изкуството да падаш", който спечели наградата на публиката на тазгодишния "София филм фест" и откри 21-то издание на "София филм фест на брега" в Бургас, ще тръгне по кината в цялата страна от 21 април, обяви пред БТА Орлин Милчев, за когото това е режисьорски дебют в игралното кино. Той допълни още, че вече работи по следващ проект, който ще е по негов авторски сценарий. "Неговата тема няма общо с този филм. Новият сценарий е криминално-социална драма за престъплението и наказанието. Той задава въпроси за съвестта и е гмурване в едни доста по-сложни тематики", обясни Милчев. 

Режисьорът, заедно с актрисата в главната роля Елена Замяркова, продуцента на филма Георги Чолаков и монтажиста Димитър Андреев - Лалри, бяха в морския град за откриването на "София филм фест на брега", след което участваха в открит разговор с участниците в тазгодишния "Киноклас" към фестивала, воден от Надежда Косева. 

За БТА Милчев коментира още, че е доволен от фестивалния живот на "Изкуството да падаш", който освен с приз от "София филм фест на брега" и награда за дебют от "Златна роза" 2022, обиколи и няколко фестивала в чужбина. "Мисля обаче, че е време филмът да се срещне с по-широката българска публика", добави режисьорът.

Той допълни, че пред реализацията на следващия му проект тепърва стои довършване на сценария и чак след това кандидатстване за финансиране и подкрепа, което се случва бавно. "Стискаме палци да успеем да го финансираме, но ако не – имаме и друг план. Ще блъскаме глава в стената, докато е възможно, но се надявам отново да имам честта да събера толкова добър екип, който да бъде зад мен", каза Милчев.  

"Изкуството да падаш" е по сценарий на Неда Филчева и Марин Дамянов, а оператор е Емил Христов. Главните роли са поверени на Елена Замяркова, Александра Сърчаджиева, Ивайло Христов, Иван Бърнев, Валери Йорданов, Светлана Янчева. Пред БТА Милчев допълни, че той попада в проекта, когато той е още само на сценарно ниво и е привлечен от сценаристите заедно с продуцента Георги Чолаков. "Имаше едно оформено ядро, към което се беше присъединил и Емил Христов, който беше намерил сценария за интересен. Останалата част от екипа се сформира впоследствие, когато имахме финалната версия и история. След като и кастингът се нареди, оттам насетне нещата са доста по-лесни", заяви още той.  

В залата, след края на прожекцията на филма в Бургас, единственият въпрос, който се чу от публиката, беше "Ще има ли рап?" На него Орлин Милчев отговори с това, че рап е имало в края на филма, визирайки песента "Не искам да вървя напред без теб" на българския хип-хоп дует „Стик инсект“ (Stick Insect), която озвучава финалната сцена, както и надписите на „Изкуството да падаш“. Пред БТА режисьорът, който има кариера и като рап изпълнител под името Атила, както и като автор на подкаста "2&200", продължи отговора на въпроса с това, че като че ли поприключва с рапа.

„Аз имам 10 албума като изпълнител. Мисля, че последният  - „Изгреви и залези“, е последен. Но всичко е свързано – това, което правя като музика, както и това, което правя като подкаст, както и като кино – това са неща, които се подреждат като пъзел. Когато си почнал да правиш музика на 15 години, а след 20-ата си годишнина съм се посветил на киното, усещам, че второто започва да ме поглъща повече и е нормално. Творчеството е творчество. Енергията е енергия. В един момент си казваш, че можеш да изразиш много по-качествено нещата по този начин, отколкото с това, което досега си правил", заяви Милчев.

За заниманията си с подкаста „2&200“ Милчев допълни пред БТА: „Подкастите са страст. Това е да мислиш на живо в ефир и да си говориш с наистина интересни хора, без ограничения във времето. Пак е много вълнуващо и e друг канал на комуникация, който е свободен. С колегата ми Цецо (Цветомир Цанов - бел.а.) се опитваме да гледаме и на това като изкуство и когато каним някого в „2&200“, си казваме, че това не е интервю, а е разговор по теми и въпроси, които възникват натурално. Нямаме ограничение във времето, нямаме цензура. Говорим за изкуство, за политика, за спорт, за смисъла на живота, за всичко, което ни хрумне и просто го правим в ефир. Това е просто друго упражнение за мисълта.“  
По време на срещата с кинокласа в Бургас всички присъстващи от екипа разказаха любопитни подробности от снимачния процес на филма. Елена Замяркова сподели за някои от най-големите предизвикателства в това да изиграе образа на тийнейджърка, която извървява пътя на своето израстване на фона на майка алкохолик с биполярно разстройство, неизвестен баща и проблеми в училище. Димитър Андреев - Лалри разкри някои от особеностите на монтажа при филм, който разчита в по-голямата си част на епизоди и кадри, заснети без прекъсване, в които камерата трябва да улови едно продължително действие без да спира да снима, за да допълва с детайли.

На въпрос на БТА за намесата на Орлин Милчев в текста и защо Георги Чолаков твърди, че режисьорът е спасил сценария на "Изкуството да падаш", продуцентът отговори: "Орлин получи един не много добър сценарий. Историята беше добра, но сценарият беше много дълъг. Попита още в началото дали може да пипа сценария, а аз му казах да прави каквото иска, защото филмът си е негов. В крайна сметка текстът е само поводът за един филм, но той може да претърпи промени."

Милчев допълни, че тази намеса в сценария му е отнела близо едно лято, в което с помощта на Тео Чепилов успяват да преработят диалозите и буквално да го пренапишат, намалявайки обема му от 135 на 85 страници.  "Получихме благословията на сценаристите, които на този етап вече две години бяха работили над този сценарий. Ние махнахме излишното, оставихме същината на историята, подплатихме я малко и оттам вече много от нещата се промениха по време на самите сцени." 

Във филма са използвани само две песни. Едната е споменатата вече "Не искам да вървя напред без теб" на Stick Insect, на финала, а другата е песен на групата ТДК  -"Младост", детайли от която прозвучават на два пъти. На въпрос на БТА, Орлин Милчев отговори, че те са негов избор. Той допълни: "В досегашните ми късометражни филми няма музика. Има музика, която се изпълнява в самите филми - в единия има тромпет, който свири в последната сцена, а в другия има народна песен. В "Изкуството да падаш" за първи път се престраших да има музика, защото това може да е много страшно и може да провали всичко. Музиката има този двойнствен ефект, защото тя може да даде много на една сцена, но може и да е обяснителна - да задава тона на това дали трябва да ти е тъжно или весело, а това подценява зрителя. В този случай аз чух парчето "Младост" на ТДК, които са една пловдивска алтернативна рок група, и просто го усетих като кино. Тя цялата им музика е просто като кино. Това парче, конкретно, някак си събра цялото състояние на героинята на Бори. Тя има и бунтарски елемент, но не е остър, а някак потиснат. Във финалната песен на Йоко и Уош МС (Stick Insect - бел.а.) пък има надежда и една откровеност и виждане на другия. Пак е леко носталгична, но и двете някак залепнаха. Аз все ще не мога да се престраша да композираме музика специално за филм, тъй като и аз имам специално отношение към музиката като цяло, но действахме малко по Тарантино логиката - парче, което вече познаваш, може да залепне някъде", разказа Милчев.

Той допълни също, че музиката е била избрана преди да бъде заснет филмът. "Това изигра важна роля, защото, докато Елена Замяркова върви, в слушалките ѝ звучи песента на ТДК, което се отрази на походката ѝ. То ѝ въздейства. Финалната сцена пък я заснехме на втория снимачен ден и тъй като аз знаех кое ще е парчето, го пусках на Елена, както и на Александра Сърчаджиева, за да знаят какво звучи", заяви Милчев и допълни: "Много е важна музиката, но за съжаление в старото българско кино има по-добри примери за нейното използване, отколкото са в новото кино."

В тази връзка режисьорът подчерта още, че за него един от съвременните български филми, които са променили отношението му към употребата на музиката във филмите, е бил "Източни пиеси" на Камен Калев и това как песента на "Насекомикс" се е вписала по толкова деликатен и въздействащ начин в неговия разказ. "Камен успя да изгради една стилистика, която я нямаше в България до този момент", коментира още Орлин Милчев.     

Източник: Мая Стефанова, БТА