Снощи, докато вървях по алеите на лошо осветената Борисова градина към едно от музикалните събития на годината, ми стана смешно как гласовете на пеещите народни песни в „Маймунарника“ трио грузинки контрастираше на чуващия се в този момент от Vidas Art Arena трак на Autechre. Казвам музикално събитие на годината, защото това е факт – GusGus са едни от големите имена в електрониката и всяко тяхно посещение е нещо специално. Както каза една приятелка, която срещнах на влизане: „Виж, тук тази вечер са се събрали всички хора, които наистина разбират от музика в София“. За мен е необяснимо как група с такъв заряд и от такава величина не събира няколко хиляди души, а само няколкостотин, но все пак необяснимите неща са запазена марка в нашата страна. А и тези няколкостотин души вчера изкараха една от най-хубавите вечери в живота си, защото партито определено си струваше.

Слушам GusGus от 30 години. Веднага ме спечелиха, когато през 1996-та видях клипа на „Polyesterday”, след това албумът им с T-nation през 2000 г. беше невероятен (“Anthem”!), но с това, което направиха с албума си през 2011-та, окончателно покориха сърцето ми. Спомням си цели седмици тогава, през които слушах само „Deep inside” (с тази откриха), “Arabian horse” и “Over”. А сега, въпреки че Хогни и Earth не бяха тук, отново имах щастието да чуя тези песни на живо и смело мога да заявя, че новата вокалистка Маргрет, освен че има супер свежа енергия, се справи повече от отлично. Чухме и песни от задаващия се нов албум, които звучаха обещаващо, което е добър знак, защото много ми се иска да чуя нещо, което да успее да надмине това, което направиха преди 15 години. Дано, когато исландците пуснат догодина албума си, да дойдат, за да ни го представят. Накратко – това снощи беше един истински празник за всички почитатели на електронната музика и всички, освен гореспоменатите няколкостотин, могат изключително много да съжаляват, че вчера са изпуснали визитата на тези невероятни музиканти.

Малко фактология: Снощи малката сцена на Vidas Art Arena се превърна в нещо повече от концертна площадка - за няколко часа тя стана лаборатория за звук, светлина и импровизация, в която исландските пионери на електронната сцена GusGus за пореден път доказаха защо вече над тридесет години успешно следват своя собствена музикална траектория.

Малко хора всъщност знаят, че в основата на GusGus не стоят традиционни музиканти, а филмови режисьори - Стефан Арни и Сиги Кяртансон, които стартират проекта в арт ъндърграунда на Рейкявик през 1995 г. Първоначалният състав е артистичен колектив от близо десет души - актьори, вокалисти, продуценти и фотографи, обединени от идеята музиката и визията да се раждат от чист творчески импулс. Сред тях са вокалистите Даниел Аугуст, Магнус Юнсон, Хафдис Хулд и Емилиана Торрини, както и диджеят Херб Леговиц и продуцентът Биги Вейра.

Името на групата също носи своята история. По думите на самите музиканти то идва от филма на Райнер Вернер Фасбиндер „Страхът разяжда душата“, в който герой произнася кулинарното ястие „кус-кус“ по особен начин. На исландците им допада това звучене и го трансформират в името на проекта си: GusGus.

След огромния успех на песента „Polyesterday” през 1996-та, дебютният им албум Polydistortion (1997) е тих, дистанциран и меланхоличен - критиците често го сравняват с ранната трип-хоп вълна. През 1999 г. групата издава This Is Normal през легендарния лейбъл 4AD - по-достъпен, но изключително амбициозен албум, включващ и деликатни струнни аранжименти с музиканти от Исландския симфоничен оркестър.

Оттогава дискографията на GusGus преминава през много регистри на електронната музика - техно, хаус, трип-хоп, синтпоп и кинематографична електроника. Но след 2011-та година, когато в дискографията им влизат емблематичните мегахитове като „Arabian Horse“, „Over“ и „Deep Inside“, групата затвърждава статута си на едно от големите имена в електрониката, а като доказателство за това е фактът, че са правили ремикси на величия като Depeche Mode и Björk.

Днес съставът е сведен до трио - Биги Вейра, Даниел Аугуст Харалдсон и Маргрет Ран Магнусдотир. Снощи в Борисовата градина групата отново демонстрира запазената си марка: уникално присъствие и невероятно изпълнение, които се композират и преплитат в реално време, балансирайки между клубна енергия и аналогова емоционалност.

Събитието бе организирано от Fest Team, а загряващи на вечерта бяха Close to Monday и N:Mode.