Последни Новини

Книгоиздаването е призвание, казва създателката на издателство „Лемур” Соня Хачикян

Иън Макюън към писателите: Бъдете смели!

Книгоиздаването си е призвание. Ти се раждаш така и независимо къде те праща животът и какво точно се случва, рано или късно, по някакъв начин живееш с книгите. Това каза снощи създателката и управител на издателство „Лемур” Соня Хачикян. Издателството отпразнува третата годишнина от създаването си в столичния клуб „Дада” с премиера на книгата „Мадам Екзюпери и звездите на небето” на Софи Вияр. 

В представянето на изданието се включиха Соня Хачикян и Цветомила Димитрова от екипа на „Лемур”, доц. Георги Лозанов и журналистът Анна Ангелова. 

„Издателство „Лемур” е плод на една луда, нестихваща любов”, каза Соня Хачикян. Тя разказа, че след 18 години във финансовия сектор любовта й към четенето и към книгите предопределя смяната на професията й. „Вече ми се прииска някак работните ми дни да минават в четене. Така си го представях. То не е точно така, но е наистина прекрасно. Така се роди нашето „Лемур”-че”, допълни издателката. По думите й първата година от старта на издателството е била изцяло обучителна. „Втората и третата година вече се почувствах малко по-уверена”, допълни тя и посочи, че екипът им е „скромен, но пък прекрасен”. 

По думите на Соня Хачикян не е бил случаен изборът за съчетание на двата повода – премиерата на романа „Мадам Екзюпери и звездите на небето” и третият рожден ден на „Лемур”. „Малкият принц” е една от най-любимите книги на много хора по света и е събудила интереса у много хора да четат”, посочи Хачикян. Според нея като цяло книгите са въздействащи, когато от тях струят чувства и любов, когато събуждат повече емоции и дават енергия. „Така се роди и издателство „Лемур”, допълни Хачикян.  

Цветомила Димитрова от екипа на издателството разказа, че  всъщност Софи Вияр е псевдоним на немска писателка, журналист и политолог. Тя създава първия си роман „Пеги Гугенхайм” след екскурзия до Венеция, където посещава музея на Пеги Гугенхайм  и започва да се заинтересува от историята й. „Мадам Екзюпери и звездите на небето” е втората книга на Софи Вияр. По думите на Димитрова този месец на немски език излиза и третата й книга: „Мадмоазел Айфел и кулата на любовта”.

„В „Мадам Екзюпери” ние се отправяме на едно вълнуващо пътешествие – Буенос Айрес, Париж, Казабланка, всъщност една динамична история, която дори до звездите ни отвежда. Проследяваме съдбата на една силна, темпераментна жена, родена в Ел Салвадор. Консуело е художничка и нейното обучение я среща с Фрида Кало, Салвадор Дали и много други известни творци. А една съдбовна среща с Антоан дьо Сент-Екзюпери дава началото на тяхната бурна романтична връзка, която проследяваме в „Мадам Екзюпери и звездите на небето”, разказа Цветомила Димитрова. Тя допълни, че в книгата има и много любопитни факти за всички почитатели на литературата и на „Малкият принц”. „Защото Консуело се превръща във вдъхновението на Антоан – тя е неговата роза, неговата муза и в книгата ние виждаме процеса по написването на това емблематично произведение”, каза още тя.

Доц. Георги Лозанов, директор на дирекция ЛИК в Българската телеграфна агенция, е автор на сценарий за филм, посветен на „Малкият принц”. Той представя изданието и във формата на БНТ „Голямото четене”. По думите му „Малкият принц” отдавна се е превърнал в мит. „Когато отидохме да снимаме „Малкият принц” в Мароко, в тази част на пустинята Сахара, където се счита, че е аварирал самолета на Екзюпери и му се е явил Малкият принц, преди това се срещнахме с много хора – най-различни, от сервитьори до гувернанти. Всеки от тях разказваше за „Малкият принц” като за реален човек. В това се състои митът – героят излиза от текста и заживява успоредно с читателя”, каза доц. Лозанов. „Понеже ставаше дума за едно 30-минутно филмче по един текст, който аз вече бях създал, ние мислехме, че за ден-два ще свършим. Останахме повече от седмица”, разказа той и като причина за това посочи лоши метеорологични условия.

По думите му книгата може да бъде четена като „любовно писмо на Екзюпери към неговата роза, Консуело”. „Защо той избира в това любовно писмо в центъра да постави герой-дете, а не е жена обектът на неговите чувства?... Екзюпери има усещането за себе си, преди аварирането на самолета, че е изпуснал верния път и се е отдал на едно всекидневие на възрастните, както казват там, което е свързано с евтините изкушения и провокации на живота”, разказа доц. Лозанов. 

 „Малкият принц се появява, за да може той да се опомни. Малкият принц го спасява по някакъв начин и физически… Но го спасява и емоционално, душевно, тъй като му връща невинността. Детството е свързано с невинност”, коментира доц. Лозанов. „Разбирането на Малкият принц за човека е, че най-напред човек носи в себе си всички качества, когато е дете. И постепенно с възрастта започва да ги губи. Защото именно в детството носи невинността и един дълбок смисъл, дошъл от самото човешко битие, който постепенно се разпилява заради евтините цели на всекидневния ни живот. Малкият принц успява отново да ги формулира и да ни покаже тази същност на човека”, допълни той. 

Според Лозанов книгата изгражда тази романтическа утопия за детството като един по-добър невинен човек. „Това е възвратимо в живота на възрастните само с любовта. Любовта е тази, която връща невинността. Фактически заради това, когато той говори за своята любов, за своята любима, говори за едно дете и за едно връщане към детството, от което той се е отклонил, но заради любовта отново го е намерил. Защото любовта, подобно на детството, не признава стереотипи. Любовта е чудо в някаква степен, чудо и грижа даже бихме казали, ако следваме Малкият принц”, каза доцентът. 

Соня Хачикян посочи, че за нея мадам Екзюпери е един образ на жена, която е достатъчно силна, за да жертва собственото си его, собствените си мечти, за любовта. „Аз съм изключително възхитена от силата на мадам Екзюпери. Защото, помислете си, ако тя не беше толкова силна и способна да преглътне някои неща, да направи компромиси, да направи саможертвата, тя самата нямаше да е щастлива”, каза Хачикян. По думите й, ако тя не е направила избора да подкрепи Антоан дьо Сент-Екзюпери, нямаше да съществува книгата „Малкият принц”. 

В рамките на събитието журналистът и телевизионен водещ Анна Ангелова прочете откъс от романа „Мадам Екзюпери и звездите на небето”. За музикалното оформление на вечерта се погрижиха Павел и Милена Златарови от Софийска филхармония. Те изпълниха песни от Франц Шуберт в аранжимент за цигулка и виола. 

Източник: Яница Христова, БТА