Изложбата Feel the Sound в Барбикан е нещо повече от експозиция — тя е почти духовно изживяване. Още с влизането посетителят е посрещнат от обещанието, че „звукът е портал към безкрайни възможности“ и че „когато разширим слушането отвъд чуването, то се превръща в по-дълбоко преживяване – можем да го усетим, докоснем, видим“. Експозицията приканва да „призоваваме мигове от миналото, да създаваме мощни спомени в настоящето и да чуваме ехо от бъдещето“.

Сблъсък между възвишеното и земното

Още в началото се усеща леко противоречие – изложбата иска да разшири съзнанието на посетителя, но и да напомни, че концепцията за звука като всеобхватен феномен съществува от древността. Платон, Аристотел, Библията и гръцките митове – всички разпознават силата на звуковите вълни. Тази древност присъства осезаемо още в първата инсталация – Resonant Frequencies на Евън Ифекоя, която използва амбиентни тонове, за да „лекува“ чрез вибрации, резониращи с тялото. Уви, съседният шум нарушава ефекта, а „лечебният“ воден басейн стои обезпокоително неподвижен, с табела „Мокър под“ насред теч от самата инсталация – тъжен контрапункт.

Игра, звук и... грешки

Следват две зали с интерактивни инсталации, които обещават забавление, но се сблъскват с технически проблеми. Част от работата на Амор Муниос – кинетични скулптури, съчетаващи мобил, марионетка и вятърна камбанка – остава неактивна. В същото време един неработещ панел, чиито превключватели трябва да контролират тихи звуци, се оказва неволна интерпретация на прочутата тишина в 4’33” на Джон Кейдж – с участието на самия посетител.

Най-доброто от звуковото въображение

Работещите инсталации компенсират напълно. Electric Fan Harp на Electronicos Fantasticos! превръща светлината, преминаваща през вентилатори, в звукови честоти – резултатът е весела симфония от електронни виения и хармоникови писъци. Vibraceptional Plate от Ян С. Вернер (Mouse on Mars) предлага метална платформа, която вибрира с различна сила според движението на посетителя – преживяване, което буквално кара тялото да „слуша“.

АИ и емоции в консерва

В Forever Frequencies на колектива Domestic Data Streamers, посетителите попълват анкета за музикални предпочитания, а изкуствен интелект създава „лична мелодия“, отразяваща желана емоция. Но идеята за машинно „манифестиране“ на спомени е по-обезпокоителна, отколкото интимна – особено когато машината случайно покаже спомен, предназначен за друг. Дори при опит да бъде „саботиран“ с искане за мелодията на „Mull of Kintyre“, ИИ самодоволно твърди, че е успял.

Финал с тишина

В подземен гараж, трансформиран в изложбено пространство, Reflections of Being на Макс Купър обгръща с прожекции и техно звук, докато Joyride от Temporary Pleasure превръща автомобилни корпуси в аудио чудовища. Но нито една от тези шумни колективни жестове не достига до емоционалния резонанс на истински човешки моменти – като феновете на Ливърпул, чиято радост след победа се отчита като земетръс.

Изложбата завършва с Heightened Lyric на поета Реймънд Антробъс – седем хвърчила с послания на британски жестомимичен език. И в тази финална тишина се осъзнава нещо дълбоко: истинското „дълбоко слушане“ не се случва вътре в изложбата – то започва едва след като я напуснеш.

Изложбата „Feel the Sound“ е в Barbican Centre, Лондон, до 31 август 2025 г.