Излезе от печат разширено издание на сборника „Този търпелив лабиринт от линии“ – избрани творби в проза и стих от Хорхе Луис Борхес, един от всепризнатите гении на световната литература. Анна Златкова е съставител и преводач на книгата, а изящното художествено оформление е дело на Кирил Златков. 

Според Борхес книгата е нещо повече от словесна структура или поредица от словесни структури; тя е и диалогът, който завързва със своя читател, и интонацията, която придава на гласа му, и изменчивите и трайни образи, които оставя в паметта му. А този диалог е безкраен...

„Един човек си поставя задачата да нарисува света. С течение на времето изпълва пространството с образи на земи, царства, планини, заливи, кораби, острови, риби, жилища, сечива, звезди, коне и хора. Малко преди смъртта си открива, че този търпелив лабиринт от линии чертае образа на лицето му.“ – Хорхе Луис Борхес

Xорхе Луис Борхес (1899–1986) е роден в Буенос Айрес, но едва петнайсетгодишен заминава за Женева. Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се установява след това, попада в кръга на местните писатели ултраисти. През 1921 г. се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на няколко литературни и философски списания.

Световната си слава Борхес дължи преди всичко на своите кратки разкази и литературни есета. Неговите безподобни творчески лабиринти съчетават измислици, философия и история, въвеждат читателя в неразгадаеми сънища и безсъници, запознават го с въображаеми енциклопедии и онтологични изследвания, преобръщат всички представи за употребите на езика. Неотдавна „Колибри“ издаде беседите, които Борхес изнася през 1977 г. в театър „Колизей“ в Буенос Айрес. В тях той, подобно на Сервантес, е читател, който разказва, тълкува и обобщава чужди текстове, при това четенето се превръща в акт на създаване и пресъздаване, полемика и удоволствие.

А сборници като „Възхвала на тъмнината“ и „Този търпелив лабиринт от линии“ са свидетелство, че Борхес е недостижим в умението си да съзерцава и пренарежда действителността, независимо от жанра, в който твори.