Да си писател в днешно време не е професия, а състояние. Състояние на съзнанието, в което светът около теб никога не е просто фон — той е материал. Всяка дума, която чуеш, всеки поглед, който уловиш, всеки разговор, на който случайно присъстваш, може да се превърне в сюжет, герой или реплика. Това е живот на постоянно вътрешно записване.
Съвременният писател е сам и заобиколен от шум. Интернет дава безкрайни възможности за споделяне, но и създава илюзията, че всяко мнение е разказ, всяка снимка — история. В този пейзаж писателят се бори не само за внимание, а и за дълбочина. Книгите му не се съревновават само с други книги, а с клипове от 30 секунди, подкасти, статуси и алгоритми, които диктуват кое е „важно“.
Днешното писане е на ръба между интимното и публичното. Авторът е едновременно създател и собствен PR. Той трябва да мисли за редакция, обложка, търговски ефект, социални мрежи. А понякога просто иска да седне в тишината и да напише нещо истинско — без филтър, без стратегия, без очакване за харесвания.
Но въпреки всичко, нуждата да се пише остава. Тя не изчезва с шума, напротив — усилва се. Защото писането е начин да подредиш света, когато той изглежда разпилян. То е опит да се разбере човешкото — дори когато вече никой не задава въпроси, а само отговаря.
Да си писател днес означава да бъдеш упорит свидетел. Да гледаш по-дълбоко, да слушаш по-внимателно, да вярваш в смисъла, дори когато той не носи печалба. И да знаеш, че всяка дума, която изписваш, е тиха съпротива срещу забравата.
