Само напред, няма никакъв начин да спра

Бalkansky представиха новия си студиен албум Оренда на 19 октомври в Sofia Live Club. Уникални визуализации и десет парчета, преплели в себе си мистични звуци на традиционен фолклор и плътен бас, изпълниха атмосферата. Преди самото събитие успяхме да си поговорим с Иван Шопов за албума, българската сцена и дръм енд бейса.

Мая Златкова: Откъде дойде името на албума?

Иван Шопов: Името дойде след като заедно с Иво Христов измислихме концепцията на албума. Той търсеше име, което да пасне на звука. И искаше това да е много силна дума за българите. И един ден просто се появи и каза: "Оренда. Това е думата". И след като разбрахме значението ѝ, произхода ѝ, откъде идва, какви неща са свързани с нея – всичко ни се избистри и  пасна на музиката, която сме направили до момента.

М: Значението на думата е "духовен път"...

И: За нас най-важното беше тази дума да обедини всички българи, да видят, че не всичко е загубено и по някакъв начин да им вдъхнем доверие, че нещата ще се оправят. И всеки, който слуша музиката и повтаря тази дума, ще се зарежда с позитивна енергия.

М: А самият албум?

И: Новия албум го записвахме в продължение на една година, като този път Теодосий Спасов стана третият член от Бalkansky. В първия албум беше гост.

Имаме и гости като Хайг Язджиян, който свири на традиционния арменски инструмент уд. Той свири в парчето Пуста младост. Също така Иван Георгиев, който свири на родопска гайда и съвместно направихме едно парче за албума.

Милен Киров от Лос Анжелис свири на пиано в Тодора заедно с Янка Рупкина, която също изпява част от песента.  Като цяло беше голямо удоволствие да правим албума, защото всяко нещо, което записвахме, дори и да не знаехме как точно ще изглежда накрая, в процеса на работа намираше мястото си.

М: Каква е мисията на  Бalkansky?

И: Мисията ни е да съчетаем  по уникален начин българската традиционна музика със звука на бъдещето и съвремието. Като по този начин се опитваме да обединим поколенията. Тези хора, които харесват утвърдените традиционни мотиви, инструменти и изпълнения, с тези, които за първи път ще ги чуят или отдавна са забравили какво е българска традиционна музика. И това е мостът между поколенията.

М: Освен, че работиш с утвърдени творци, имаш ли проекти с младите таланти?

И: Постоянно помагам на младите продуценти. Давам пример с моят стар приятел Mloski, който не е много познат сред българските електронни среди, но пък прави прекрасна музика. В моя лейбъл ABCD от много време вече подкрепям негови неща и сега тепърва предстоят нови релийзи с други българи, които досега не са имали известност.

Също така помагам много на навлизащи в продуцирането музиканти – показвам им някои техники в студиото си, каня гости, които чуват техните неща, давам им съвети как да звучат. 

М: А ти кой си – COOH, Иван Шопов или Бalkansky?

И: Аз винаги съм си Иван Шопов. В зависимост от това каква музика искам да покажа на хората, сменям имената, за да не ги обърквам. Защото когато е изписано Бalkansky, хората знаят, че не слушат дръм енд бейс, докато слушат COOH знаят, че само това ще бъде.

М: Имаш доста участия на международна сцена. Какво се случва на българската сцената? И как те оценяват тук и там?

И: В чужбина е нормално да ме приемат по-добре, защото съм чужденец за тях. Както в България всички умират като застане някой англичанин зад пулта.

Аз имам някакъв статус на известен диджей в България, но като цяло виждам как хората не им пука много-много какво съм постигнал, през какво съм минал. За тях съм просто COOH или Бalkansky – кефят се на някакви парчета, но не вникват в цялата история. За тях, това че си от България означава, че си нормален човек, а това че си от Англия – означава, че си Господ.

В същото време, когато съм в Англия, хората смятат, че съм друг човек, защото обичайните си ги знаят. И това е нормално според мен – човек никога не е на сто процента ценен в България, отколкото на други места.

М: Какво е положението на българската дръм енд бейс сцена в момента?

И: Вече много рядко пускам в България по партита. Малко ми се размива гледната точка за българската сцена, но като цяло виждам, че постоянно има партита и  хората се радват.

Питат ме защо аз не свиря на тях или пък понякога не ме питат. Преди време, когато пусках музика, в интернет се появяваха коментари за партито, за някое парче, което съм пускал или нещо друго. Докато последния път, когато пусках в България нямаше нито един коментар или по-скоро един, който ме беше нахлебил, че съм пускал "влаковете" и такива подобни неща.

Което естествено много ме обижда, но аз си продължавам напред, защото хората, които танцуват отпред не се прибират обратно по домовете си.

М: Какво се случи с Ogonek и COOH?

И: Сега имаме съвместен релийз за PRSPCT (един от най-големите дръм енд бейс лейбъли) на винил, който излезе преди месец. Отделно правим парчета за един мой японски релийз. От време на време свирим в чужбина заедно. Като цяло още си се развива дуото, но аз съм много зает с разни проекти и съм оставил в негови ръце той да движи тези неща.

М: Какво следва?

И: Имаме идея да работим с други музиканти. Отделно имам идея и за дръм енд бейс албум, промото му ще е през декември с парти на Panacea, Gancher & Ruin, Ogonek, Mocks и аз. След това още един албум през януари за японски лейбъл.

Подготвям изложба в София. Също така работя по музиката на един танцов спектакъл, която е доста експериментална, и премиерата ще бъде през ноември във Варна, след това и в София. В спектакъла ще участва интерактивна корейска танцьорка, а за 3D визуализациите ще се грижи Албена Баева. Адски много турнета и много музика. Така че само напред, няма никакъв начин да спра.